Здравните власти в България с всички средства се опитват да наложат практиката на поголовните имунизации като безалтернативен метод за профилактика на инфекциозните болести. Научните аргументи против тази заблуда не впечатляват държавните чиновници.

Здравните власти препоръчват ваксините за намаляване на заболеваемостта и ни уверяват в тяхната безопасност и ефективност. Но това на пръв поглед непоклатимо становище влиза в остро противоречие със здравната статистика, медицинските проучвания, докладите на FDA (Администрацията за храни и лекарства на САЩ) и CDC (Центъра за контрол на болестите на САЩ) и изследванията на много учени с неоспорим авторитет от целия свят. Всъщност, инфекциозните болести отбелязват трайно снижение десетилетия преди въвеждането на ваксините. Лекарите в САЩ всяка година съобщават за хиляди сериозни постваксинални усложнения, включително смъртни случаи, трайна инвалидност, епидемии сред изцяло ваксинирани популации, а много изследователи отдават редица хронични имунологични и неврологични заболявания на масовите имунизационни програми.

Стотици медицински публикации документират неблагоприятни последици от ваксини, дузини книги, написани от лекари, учени и независими изследователи, разкриват сериозни слабости в имунизационната теория и практика. По ирония на съдбата, обаче, повечето педиатри и родители не подозират абсолютно нищо за тези открития. През последните години това положение все пак започна да се променя. Расте броят на родителите и изпълнителите на здравни услуги по света, които вече са наясно с проблема и започват да възразяват срещу повсеместните задължителни ваксинации.


Мит за ваксинациите № 1:
Ваксините са напълно безопасни.

В Системата за отчитане на неблагоприятните ефекти от ваксини (VAERS) към FDA на САЩ се подават около 11 000 доклада на година за сериозни неблагоприятни реакции към ваксини, в 1% от които (повече от 112) става дума за смъртни случаи след ваксинация. Огромната част от тези доклади са направени от лекари, а повечето от смъртните случаи се отдават на ваксината против коклюш (магарешка кашлица), която влиза в състава на ДТК, позната в Британия като “Тройната ваксина” (в нея са включени още ваксините против дифтерия и тетанус). Този факт сам по себе си е обезпокоителен, но той всъщност е само върхът на айсберга. Изчисленията на FDA показват, че реално се съобщават само около 10% от неблагоприятните реакции – факт, който се потвърждава и от две проучвания на NVIC (Националния център за информация, свързана с ваксините). Всъщност, NVIC съобщава, че в Ню Йорк само един от 40 лекарски кабинета (2,5%) е докладвал за смъртните случаи или увреждания, настъпили след ваксинация, т. е. 97,5% от смъртните случаи, причинени от ваксини, остават неоповестени в този град. Дори и да оставим настрана налагащия се от само себе си въпрос за почтеността на лекарската гилдия (лекарите са задължени от закона да съобщават всички сериозни странични явления от лекарства и ваксини), тези разкрития подсказват, че в действителност смъртните случаи след ваксиниране са вероятно над 1000 всяка година.

При коклюша броят на смъртните случаи, свързани с ваксината, многократно превъзхожда смъртността от самото заболяване, която през последните години според CDC е била 10 случая годишно и само 8 през 1993 год., която е последната година на пикова заболеваемост (коклюшът има пикове през 3-4 години, докато ваксинациите се провеждат ежегодно с еднаква интензивност). Казано в прав текст, ваксината е 100 пъти по-смъртоносна от самата болест. Множеството примери за висока заболеваемост сред популации с висок процент ваксинирани (виж Мит № 2), както и фактът, че всъщност заболеваемостта от огромната част от болестите спадна преди въвеждането на задължителните ваксинации (смъртността при коклюша спада с 79% преди въвеждането на ваксината – виж Мит № 3) – всичко това говори, че огромният брой пострадали от ваксините едва ли може да се приеме като необходима и неизбежна жертва, която човечеството трябва да даде в името на избавлението си от болестите.

За жалост, историята със свързаните с ваксиниране смъртни случаи не свършва дотук. Проучванията както на американски, така и на чуждестранни учени, сочат към ваксинациите като причина за синдрома на внезапната смърт при новородени (СВСН) – “всеобхватна” диагноза, която се поставя във всички случаи, когато точната причина за смъртта остава неустановена (тези случаи в САЩ са между 5 и 10 хиляди годишно). Едно от проучванията стига до извода, че пикът на случаите на СВСН е между 2 и 4 - месечна възраст – точно когато се дават първите две задължителни ваксини, а при друго изследване се установява безспорна зависимост между ваксинирането и смъртните случаи през следващите го три седмици. Трето проучване доказва, че всяка година 3 000 деца в САЩ умират до четвъртия ден след ваксинацията (изумителното в този случай е, че авторите на това проучване в края на краищата “аргументират” липсата на връзка между СВСН и ваксините). Друг колектив от изследователи стига до заключението, че половината от случаите на СВСН (т. е. 2 500 от общо 5-те хиляди умиращи в САЩ деца всяка година) са причинени от ваксини.

Има много изследвания, които си поставят целта да отхвърлят връзката между СВСН и ваксините. Голямата част от тях бяха опровергани от други изследвания, а в някои случаи данните се тълкуваха изопачено и с явно пристрастие към ваксините. Дали не допускаме грешка в стремежа си към прекалена предпазливост? Дали пък точно неопровержимите доказателства за връзката между ваксините и детската смъртност не са причината за щателния и повсеместен непрекъснат контрол върху имунизационния статус на починалите деца при всички случаи на СВСН. В средата на 70-те години в Япония завишиха минималната възраст на подлежащите на ваксиниране деца от 2 месеца на 2 години, вследствие от което броят на случаите на СВСН намаляха драматично. Пред лицето на този факт, обаче, медицинската общност на САЩ избра позата на отричането. Съдебните лекари и патоанатомите отказват да проверяват ваксинационния статус на починалите от СВСН – действие, чиято висока цена се заплаща от нищо неподозиращите родители, които не са наясно с опасността и се отказват от правото да направят собствен избор.

Като имаме предвид колко малка част от случаите на нежелани последствия от ваксини се докладват по установения ред, можем да предположим, че истинският им брой надвишава 100 000 случая всяка година. Тъй като повечето лекари не изпълняват задължението си да съобщават за подобни случаи, няма начин да се установи в колко от тях става дума за трайна инвалидизация, но статистическите данни навеждат на мисълта, че броят им е няколко пъти по-висок от този на смъртните случаи. Тревогата, която поражда тази ситуация, се подсилва от проучванията, които разкриват, че едно от 175 деца, при които е направена пълната серия ДТК-ваксинации, страда от тежки постваксинални реакции, както и от докладите, които съдът изисква от лекарите като вещи лица, в които се посочва, че при едно от 300 деца, ваксинирани с ДТК, това довежда до появата на чести припадъци.

Ваксинациите ни излизат много по-скъпо, отколкото поддържането на нормални жизнени условия и опазването на здравето на нашите деца. Националната програма за обезщетяване при увреждания от ваксини (NVICP) към федералното правителство на САЩ е изплатила на родителите на увредени и убити от ваксините деца над 724,4 милиона долара от парите на данъкоплатците. До NVICP са подадени над 5000 заявления за обезщетение от 1988 год. насам, включително и над 700 за смъртни случаи, свързани с ваксини, а има и още около 2000 неясни случая на смърт и увреждания, чието решаване може би ще отнеме години. Междувременно фармацевтичните компании завладяват и заробват пазара – ваксинирането е узаконена практика във всичките 50 щата (макар че в повечето от тях те могат да бъдат избегнати без да се нарушава законът – виж Мит №9), но същите тези компании са “имунизирани” срещу търсенето на отговорност за последствията от прилагането на техните продукти. Освен това, на тях им се предоставя свобода да се позовават по своя преценка на служебната и търговска тайна, което те умело използват в случаите на постваксинални увреждания, за да предотвратят по законен начин разриването на истината за опасностите, които носят ваксините. Подобно поведение е крайно неетично; то принуждава и тези американци, които са против ваксините, да участват в изплащането на обезщетенията на увредените от ваксини наред с техните производители, които в същото време полагат всички усилия да държат в неведение същите тези американци относно опасностите, свързани с употребата на техните продукти.


Истина за ваксинациите №1:
Ваксинациите причиняват значителен брой от смъртните случаи и случаите на трайна инвалидност и са свързани със смайващо големи финансови разходи за семействата и данъкоплатците.


(Следва продължение)


ИЗТОЧНИК:
http://www.beinsadouno.com/